Заместник-кметът Павлина Делчева бе сред гостите на дискусията „Георги Илиев и българската фантастика: 145 г. по-късно“, посветена на творчеството и наследството на един от авторите, поставили началото на българската научна фантастика.
Тя не скри личния си интерес към творчеството на Георги Илиев и сподели, че се е запознала с него преди около десет години. Оттогава започва да събира негови произведения и всичко, свързано с автора.
Делчева припомни определението „незаслужено забравен“, което среща в предговор към една от книгите му.
„За жалост трудно се намират екземпляри от неговите произведения. А са наистина много, много интересни“, допълни тя.
Зам.-кметът донесе няколко книги на автора от личната си библиотека, които бяха част от срещата и разговора за творчеството му.
На събитието се постави във фокус мястото на Георги Илиев в развитието на българската фантастика и значението на неговото творчество 145 години след рождението му.
Модератор на дискусията беше Мария Донева – автор, преводач и драматург в Драматичен театър „Гео Милев“.
В разговора взеха участие Иван Матев – литературен изследовател и главен уредник на Музей „Литературна Стара Загора“, Евгени Черепов – писател и гимназиален учител по литература, и Никола Райков – писател и създател на настолни игри.
Мария Донева насочи разговора към способността на научната фантастика да поглежда отвъд настоящето.
„На кого е пророк писателят-фантаст? И смятам, че той е пророк на тревожния разум“, каза тя.
По думите ѝ фантастите не просто си представят бъдещето за забавление, а чрез знанията и въображението си разпознават процеси и тенденции в обществото, както и проследяват докъде могат да доведат те.
Тя обърна внимание и на двата фантастични романа на Георги Илиев и на катастрофичните сюжети в тях.
„Много е важно да познаваме този писател, не защото сме старозагорци, а защото е много важно да познаваме първите и да си получим наследството“, подчерта Донева.
Според нея непознаването на подобни автори означава да се отказваме от литературно наследство, което ни принадлежи.
Голяма част от срещата беше посветена и на необикновения житейски и творчески път на Георги Илиев.
Иван Матев, дългогодишен изследовател на автора, разказа за годините му, прекарани в различна среда – в Османската империя, България и Германия, за широките му интереси и множеството езици, които е владеел.
Част от тях Илиев усвоява самостоятелно – немския изучава сам, а по време на престоя си в Германия учи френски и английски чрез немски източници.
Матев разказа още за обучението му в Мюнхенската политехника и за работата му като инженер. По думите на литературния изследовател Илиев е човек с изключително широк кръг от познания, чиито интереси се простират от инженерните науки до философията, историята и световната литература.
Особено място в разказа за автора зае връзката му със Стара Загора. Матев подчерта, че Георги Илиев остава силно свързан с града и го определя като един от писателите, които не изоставят мястото, дало им възможност да се образоват и развиват.
Значителна част от архива на писателя днес се съхранява в Музей „Литературна Стара Загора“. Сред запазеното наследство са книги, които Илиев е донесъл от Германия, съдържащи негови бележки на български и немски език, документи, фотографии и ръкописи, както и сертификати от годините на неговото обучението в Мюнхен.
Иван Матев посочи, че в музейния фонд се пазят и части от неизвестни за широката публика негови произведения, сред които ръкопис от романа „Йерусалим“.
В хода на дискусията участниците разговаряха за мястото на фантастиката в литературата, както и за антиутопията и дистопията.
Особено внимание беше отделено на езика на Георги Илиев – неговата стилистика, употребата на архаизми и характерната лексика, които го отличават от други известни автори на фантастика. В разговора той беше определен и като „словотворец“.
Дискусията е свързана и с подготовката на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032, в която литературното и културното наследство на града заемат важно място.
Разговорът даде възможност на публиката да погледне към Георги Илиев не само като към име от литературната история, а и като към автор, чието творчество продължава да поставя въпроси за човека, обществото и бъдещето.
Срещата припомни и колко голяма част от неговото наследство остава пряко свързана със Стара Загора – както чрез творческия му път, така и чрез документите, книгите и ръкописите, които градът пази и днес.
