Тя е млада, красива и доказана. Не страда от болни амбиции, впускайки се в политиката. Регионалният координатор на една от най-популярните вериги аптеки е завършила „Финанси“ в УНСС. Носи името на Богородица – Мариям и е наследник на един от най-древните християнски народи. Пухкавият й котарак Прескот също е тематичен, за когото се разказва в книга, описваща годините на арменския геноцид – част от историята на прадедите й. Представяме ви 24-годишната г-жа Сакъз, която съвсем смело се разкрива пред вас.
МЕЧТАТА НА МАЛКАТА МАРИЯМ?
Като всяко дете и аз имах много и различни мечти. Децата не познават граници – за тях всичко е възможно. Мечтаех да стана дизайнер на дрехи, учителка по математика, а също и да имам семейство – да бъда майка. Най-силното ми желание обаче беше да порасна и да имам свободата на възрастните. Днес осъзнавам, че именно онези години са били най ценни и безгрижни.
КЪДЕ ПРЕКАРАХТЕ ДЕТСТВОТО СИ?
Израснала съм в Стара Загора и имах наистина щастливо детство. Летата си прекарвах основно на село Ягода – със сестра ми, братовчедите и двете ми баби.
Това бяха времена без интернет, но пълни със смисъл и свобода. Още от малка съм възпитана на труд и отговорност. Дните ни имаха свой ритъм – ставахме рано, помагахме в двора, готвехме с бабите, следобед четяхме задължителната литература и решавахме задачи, а вечер – играехме навън. Това ме научи на дисциплина, трудолюбие и на това да ценя простите неща – уроци, които нося със себе си и днес.
ПЪРВИТЕ ВИ СПОМЕНИ ОТ ПОЛИТИКАТА
От часовете по история. Признавам, че не беше сред любимите ми предмети, но ми правеше впечатление, че изучаваме събития, които са се случили сравнително скоро. Това постепенно започна да събужда интереса ми към процесите в обществото.
КОГА НАИСТИНА ВИ ЗАМИРИСА НА ПОЛИТИКА?
Първото ми осъзнаване дойде покрай пандемията, когато новините бяха навсякъде. В началото това не ми беше особено интересно. С течение на времето обаче и заради случващото се в страната интересът ми започна да се пробужда.
Всеки ден започваше и завършваше с информация за броя на заразените. Покрай това започнах да следя и политическите събития. Осъзнах, че е време да „се събудя“ – че вече не съм дете.
Вярвам, че всеки млад човек трябва да се интересува от случващото се в държавата си и да има активна позиция.
За мен беше непонятно как хората често изразяват недоволство от управлението, но въпреки това го избират отново. Именно това противоречие ме накара да започна да търся отговори и да се ангажирам по-активно.
ЗАЩО ВЛЕЗНАХТЕ В НЕЯ?
Още от малка родителите ми са ме възпитавали да бъда активна, инициативна и непримирима – да изразявам мнението си и да не се поддавам на чуждо влияние, без да съм го обмислила и проучила сама.
Баща ми често казва, че не трябва да се учим „от улицата и махалата“, а да изграждаме позициите си на база проверени източници и факти. Вярвам, че промяната започва от всеки един от нас.
Искам България да бъде не само красива, но и добре управлявана държава. Промяната не се случва само с желание – тя изисква действия. Именно затова избрах да се ангажирам активно.
Пътят няма да е лесен, но съм убедена, че си струва. Вярвам, че след време ще можем да се обърнем назад и да видим, че всяка направена крачка е имала смисъл. За мен всичко започва с това да бъда морален човек – така съм възпитана и така бих искала да възпитам и своите деца.
ЗАЩО В КОАЛИЦИЯ „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“
Припознах голяма част от идеите. За мен е важно, че се дава пространство на млади хора с желание да работят, да се развиват, да покажат уменията си и да допринасят за развитието на обществото ни.
Благодарна съм на президента Радев, че вярва в нас – младите хора. Аз знам, че човек вярва ли, който и път да избере, ще бъде правилен. Вярвам му и съм силно убедена в заявените му намерения. Може би нямам необходимия житейски опит, но имам енергията, хъса и желанието да допринасям.
Вярвам, че най-добрите резултати се постигат, когато опитът и добрият пример се срещнат с енергията на младостта. Убедена съм, че заедно можем да преборим завладялата ни олигархия и да счупим модела, който сякаш се повтаря на рипийт през последните десетилетия.
КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ НА ХОРАТА ОТ СТАРОЗАГОРСКО С НЯКОЛКО ДУМИ?
През последния месец повече от всякога се срещах с тях в областта. Хората – не само в града, но и в малките населени места са много мили, сърдечни и работливи, но сякаш са изгубили надежда.
Може би има апатия и недоверие. Най-голямо удовлетворение изпитвам, когато заговоря човек на улицата и успея да му върна вярата – да види надеждата в моето лице. А най-хубавото е, когато в края на разговора си тръгне с усмивка.
ПЪРВОТО НЕЩО, КОЕТО ЩЕ НАПРАВИТЕ КАТО ДЕПУТАТ
Предпочитам думата „народен представител“. В нея се крие истинският смисъл и ролята на човека. Трудно е да се каже кое ще бъде първото нещо – има много първи неща, има много работа.
Често използвам сравнението, че когато имаш рушаща се къща, първо трябва да разчистиш терена и да изравниш основата, за да започнеш да градиш. Имам още много да уча, но се радвам, че ще имам възможност да го правя от опитните и знаещи хора.
ЯСНО Е, ЧЕ СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Е МАЛКО, НО ВСЕ ПАК КАКВО СЕ СЛУЧВА В НЕГО?
Наистина е ограничено. Прекарвам го със семейството, близките и приятелите си. Природата ме зарежда, както и опознаването на нови страни и култури.
 100vw, 640px“></figure>
<p class=)
КАКВИ СА ХОРАТА ДО ВАС?
Благословена съм със страхотно семейство, роднини и приятели. Това са хората, които са ме изградили като човека, когото виждате днес. Семейството е нещо свято. В момента се намирам в етап от живота си, в който постепенно започвам да се отделям от родителите си и да изграждам свое собствено. За мен то не е даденост – както всяко важно нещо, изисква време, усилия и грижа, за да бъде създадено и съхранено.
Смятам, че семейството трябва да бъде на първо място, защото то е най-малката градивна единица на обществото. Човекът е социално същество и именно в семейството се изграждат основните ценности, възпитанието и морала. Там се полагат основите на това какви хора ще бъдем и как ще се отнасяме към другите.
КАФЯВИТЕ ПРОЖЕКТОРИ ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ НАСОЧАТ КЪМ ВАС. ГОТОВА ЛИ СТЕ?
Нямам какво да крия и от какво да се притеснявам. Честен човек съм, възпитана с ценности и морал. Знам, че когато човек застане пред обществото, неизбежно идва и хейта. Приемам ги като част от пътя, защото вярвам, че те ни правят по-добри. Всеки има право да изразява мнение – да критикува, или да подкрепя. За мен е важно да остана вярна на себе си и на принципите си. И за да отговоря ясно на въпроса ви: да, готова съм.
ИМА ЛИ КАКВО ДА ИЗВАДЯТ СРЕЩУ ВАС?
Млада съм, неопетнена съм и не се срамувам от себе си – напротив, гордея се с това коя съм, с пътя, който съм изминала и с това, което съм научила. Ако някой вади нещо срещу друг, то нека да изложи своите аргументи, неоспорими факти, нека те да бъдат легитимни, а не анонимни. Но в никакъв случай не бих реагирала на коментари, които носят в себе си омраза и лъжи.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ГЛУПОСТ, КОЯТО СТЕ ЧУВАЛА ПО ВАШ АДРЕС
Чувала съм много неща, най-вече по адрес на името ми – какви ли не сравнения и определения. Като по-малка това ме засягаше. С времето обаче разбрах, че незнанието на хората няма как да ме пречупи. Гордея се с името и корените си.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ВИ ГРЕШКА
Допускала съм грешки, както всеки човек. Имало е моменти, в които съм се колебала, или съм се подценявала. За мен е важно, че когато е трудно, тогава трябва да мога да се изправя и продължа. С времето разбрах, че когато е трудно – тогава трябва да съм аз, да изляза напред и да поема отговорност. Именно тези моменти те изграждат най-много. За мен е важно не колко голяма е грешката, а какво си научил от нея и как продължаваш напред.
ГОЛЯМАТА ВИ ГОРДОСТ Е…
С това какъв човек съм станала. Гордея се с възпитанието си и с ценностите, които са ми дали – да бъда честна, да уважавам хората и да ценя труда им. Научили са ме никога да не се пазаря за цената на ръчния труд. Това е нещо, което нося със себе си навсякъде.
КАКВО НЕ ВИ ПОПИТАХ?
Какво не съм ви казала? Още много може да се научи за мен, но за финал ще бъда кратка и ще споделя с вас една приказка, която знам от баща си, а той – от своя…
„Така живейте, така работете, така творете, че когато се приберете и разчупите хляба, който ядете и давате на своите деца – той винаги трябва да ви бъде вкусен.“
Аз така съм възпитана, с такъв „хляб“ съм хранена и такъв смятам да давам и на децата си.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
